Старобългарски речник
дамащѣннъ 
дамащѣннъ -а м Жител на Дамаск стрстъ стаго апстла (ана)нїѧ. епскпа. дамаскова. поставенъ бꙑвъ апстлꙑ д(ам)ащѣннъ сѫ. съ апостла павла. повѣданемъ бжемъ крст.  прведенъ бꙑвъ къ лїкню кнѧꙁѹ. по многах мѫках. каменемъ побен бꙑстъ Е 38б 4–5 Изч Е Нвб Ø