Старобългарски речник
церовъ 
церовъ -ꙑ прил корꙑ церовꙑ Дъбови кори, цeрови кори егда бѫдетъ стѹденца. то ꙁлъь медвѣждѫ. ті лоі. т корꙑ церовꙑ. жегъше Изч ПДЛек Нвб цeров ОА ВА ЕтМл ЕтБАН БТР ДА