Старобългарски речник
ѹстатъ 
ѹстатъ -ꙑ прил Злоезичен, който има злобен, язвителен език [прен.] мѫжь ѹстатъ не ꙇсправтъ сѩ на ꙁемлі СП 139.12 Изч СП Гр γλωσσώδης Нвб устат ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР ДА