Старобългарски речник

ѹвѣтвъ

ѹвѣтвъ -ꙑ прил Отзивчив, който откликва на нечия молба, благоразположен  еще ꙋслꙑшат гю  бꙋ нашемꙋ. гласъ мⷧтвꙑ нашеѩ. ꙇ помловат нꙑ. ꙇ млоствꙋ  ꙋвѣтвѹ бꙑт. клюбьцю бꙋ о грѣсѣхъ нашхъ ꙇ помловат нꙑ [...] ръцѣмъ в’с СЕ 6v 5 Изч СЕ ꙋвѣтвъ Нвб Срв ответен ОА ВА БТР АР РБЕ ДА