Старобългарски речник
трьноплетенъ 
трьноплетенъ -ꙑ прил Трънен, изплетен от тръни коп(  ꙁа)колен смѣхь.  ѡпльване  ꙋдарене.  (досажде)не. багрѣнцѫ сь вѣньцемь. трьнопл(ете)нмь ТФ 8б 13—14 Изч ТФ Калка от гр ἀκανϑόπλεκτος Вж. при трьнъ, трьнь плест Нвб