Старобългарски речник
тмотѣ 
тмотѣ -ꙗ м ЛИ Тимотей, апостол, ученик на св. ап. Павел, към когото той отправя две послания. Убит по времето на имп. Нерва [ок. 97 г.]. В 356 г. мощите му са пренесени в Константинопол по времето на имп. Констанций II [337—361 г.]. Пр. на 22 януари аплъ къ тматѣю. ѧдо тмаⷮю. ав сѧ благодѣть бжѣ спене вⸯсѣмъ комъ СЕ 24r 2,3 Изч СЕ тматѣ Нвб Тимотей ЛИ СтИл,РЛФИ