Старобългарски речник
съцѣгълъ 
съцѣгълъ -ꙑ прил Един, единствен сцѣголъ есмь аꙁъ доꙇдеже прѣідѫ СП 140.10 Изч СП Гр κατὰ μόνας сцѣголъ Нвб Ø