Старобългарски речник
пороьнъ 
пороьнъ -ꙑ прил Порочен, изпълнен с недостатъци съгрѣшшѩ не того ѩда пороьна СП Песен 2, Втор 32.5 Изч СП Гр μωμητός Нвб порочен ОА ВА НГер ЕтМл ЕтБАН БТР АР ДА