Старобългарски речник
обльно 
обльно нареч Обилно, в изобилие не отъ дѣлъ праведънꙑхъ. еже сътворхомъ мꙑ. нъ по свое его млст, спен банеѭ пакꙑбꙑтскоѭ. ꙇ обновленемь дха ста. ꙇже ꙁлѣ ꙁа нꙑ. обльно схмь СЕ Tit 7.25 СЕ Вж. при обльнѣ Нвб