Старобългарски речник
нꙁъпадат 
нꙁъпадат -нꙁъпадаѭ -нꙁъпадаш несв Прич. сег. деят. като същ нꙁъпадаѭще м οἱ καταπίπτοντες Падащите; тези, които пропадат [морално, в нравствено отношение] подъемлетъ гь вьсѩ нꙁъпадаѭщтѩѩ СП 144.14 Изч СП Нвб Срв низ