Старобългарски речник
неамъ 
неамъ -ꙑ прич прил Затруднен, притеснен, отчаян, който е в безизходица ѡ в’семь скръбѧще. а не сътѫжаѭще с. неаем. нъ неотъаем СЕ 17r 7 Изч СЕ Гр ἀπορέομαι неаемъ Нвб Срв нечаен остар ОА РРОДД нечаян остар ВА