Старобългарски речник
неотъамъ 
неотъамъ -ꙑ прич прил Който не се отчайва; който не унива; неотчайващ се, неуниващ ѡ в’семь скръбѧще. а не сътѫжаѭще с. неаем. нъ неотъаем СЕ 17r 7 Изч СЕ Гр οὐκ ἀπορέομαι неотъаемъ Нвб Срв отчаян