Старобългарски речник
налещ 
налещ -налѧгѫ -налѧжеш св Нападна, настъпя [прен.]  да не налѩгѫтъ сѫпостат СП Песен 2, Втор 32.27 Изч СП Гр συνεπιτίϑεμαι Нвб Срв налѣгнѫ ’нападна Дюв НГер ЕтМл притисна Дюв НГер ЕтМл връхлетя ’ Дюв НГер ЕтМл