Старобългарски речник
мань 
мань -ꙗ ср Даване на знак с ръка; махане ꙇ вⸯсе анленѣ, ꙇ невдмѣ, ꙇ прѣкрасънѣ. ꙇ свѣтълѣ. ꙇсплънѣѭща. вшънѧѩ ꙋм. беꙁмⷧъвъномь манемь. гласомь беꙁмѣръномь. словословествѧ(щ)е тѧ ба глемъ СЕ 12v 21 Изч СЕ мане Нвб мание остар диал ВА ДА Срв махане