Старобългарски речник
корѧ 
корѧ -корѧте ср Корен желааше насꙑтт сѧ отъ корѧте. же ꙗдѣ(ахѫ св)нѧ ВП Лк 15.16 Изч ВП Гр κεράτιον Вж. при корень Нвб