Старобългарски речник

еѹлогстъ

еѹлогстъ прил Славен, достопочтен, благороден (ꙁвол сѧ  мьнѣ хождьшю спрь)ва по вьсѣхъ. въ стнѫ по рѧдꙋ ѱат тебѣ. ѹлогсте теофле ВП 160.2 Изч ВП Нвб Ø