Старобългарски речник
гроꙁдовъ 
гроꙁдовъ прил притеж Гроздов, който се отнася до грозде  кровь гроꙁдовѫ пѣхѫ вно СП Песен 2, Втор 32.14 Изч СП Гр [τῆς] σταφυλῆς Нвб гроздов ОА ВА НГер ЕтМл БТР АР РБЕ ДА