Старобългарски речник
генад 
генад -ꙗ м ЛИ Генадий I — цариградски патриарх [ок. 458—471 г.], приемник на Анатолий. Пр. на 31 август [20 и 21 ноември] заедно с патриарсите Епифаний, Мина и Йоан ...оць патрархъ. нектора арсака геннадꙗ  атка ВП 129.6—7 Изч ВП Гр Γεννάδιος геннад Нвб Генадий ЛИ СтИл,РЛФИ