Старобългарски речник
въсколѣбат
въсколѣбат
-въсколѣблѭ
-въсколѣбл҄еш
св
Разлюлея, разклатя нещо
страшенъ двенъ. ꙇ велкъ. прѣславенъ же. ꙇ стненъ ес бже [...] двжѧ нбса отъ основане. ꙇ стлъпъм ꙇхъ въсколѣблѧ
СЕ
8r 18—19
Изч
СЕ
Вж. при
колѣбат
Нвб