Старобългарски речник
въмѣнꙗт 
въмѣнꙗт -въмѣнꙗѭ -въмѣнꙗш несв Смятам, определям някого за някакъв гі ьто естъ лвкъ ѣко съкаꙁа сѩ емѹ. л снъ ль ѣко въмѣнѣеш ꙇ СП 143.3 Изч СП Гр λογίζομαι въмѣнѣт Нвб Срв вменя[вам] БТР АР