Старобългарски речник
врановъ 
врановъ прил притеж Вранов, който принадлежи на врана поꙇте бѹ нашемѹ въ гѫслехъ... даѭштюмѹ скотомъ пішт(ѫ) ꙇм(ъ) ꙇ пьтеньцемъ враново(мъ) пріꙁꙑваѭштіꙇм(ъ ) СП 146.9 СП Гр τῶν κοράκων Нвб вранов ОА ВА БТР РБЕ