Старобългарски речник
бещѧдт 
бещѧдт -бещѧждѫ -бещѧдш св Оставя без деца, погубя нечие потомство, убия нечии деца вьнѣѫдѹ бештѩдтъ ѩ меь СП Песен 2, Втор 32.25 Изч СП Гр ἀτεκνόω бештѩдт Нвб Срв безчед, безчад прил безчадка ж безчадие ср