Старобългарски речник
ѭдѹже 
ѭдѹже нареч съюз Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за място: където, откъдето прстѫпь же  премꙑ еднъ таланътъ рее г. вѣдѣхъ тѧ ѣко жестокъ ес лкъ. жьнѧ деже нѣс сѣлъ  събраѩ ѭдѹже не растоъ М Мт 25.24 З А СК отъвѣштавъ же гъ его рее емѹ. ꙁълꙑ рабе  лѣнꙑ. вѣдѣаше ѣко жьнѭ деже не сѣахъ. ꙇ събраѭ ѭдѹже не растохъ М Мт 25.26 З А СК нъ і въ погребенье его еже отъ мрътвꙑхъ. хъ по к҃. дьнъ. вьꙁде въ вꙑспрьн імъ. ѭдѹже не раꙁлѫ сѧ. въ істннаѣ ста свѧтꙑмъ. ѣко пръвѣнець неістьлѣнень. ꙇꙁ мрътвꙑхъ К 14а 29 Срв. С452.12—13 вльсв ... повелѣшꙙ слѹгамъ да одерѫтъ грѫгомь (!) вьсѫ главѫ го. ѭдѹже влас сѫтъ С 268.18—19 ѭдѹже ... тѫдѹже ὅϑεν ... ἐκεῖϑεν Откъдето ... оттам тѹ прьвѣ враъ бꙑл прлагатъ. ѭдѹже наꙙтъка сходъ сьмрьть мѣ. тѫдѹ же жвотꙿ въходъ жвотънꙑ сътвор С 251.4—5 Изч М З А СК К С Гр ὅϑεν ἔνϑα Нвб Срв онде, ондека, ондей, ондева диал ВА Дюв НГер ЕтМл