Старобългарски речник
ꙁеро 
ꙁеро -а ср ꙁеръ, –а м Езеро ꙇ вдѣвъ дъва корабца стоѩшта пр еꙁерѣ. рꙑбъꙇтвꙑ же ошедъше отъ неѭ плакаахѫ мрѣжѧ М Лк 5.2 З А ꙇ сънде бѫрѣ вѣтръна въ еꙁеро. ꙇ сконьаваахѫ сѧ  вълаахѫ сѧ М Лк8.23 З А ꙇшедъше же бѣс отъ лвка. въндѫ въ свнѩ. ꙇ ѹстръм сѧ стадо по брѣгѹ въ еꙁⷬо  стопе М Лк 8.33 З А СК положілъ есі пѹстꙑнѭ въ еꙁера водьнаа.  ꙁемлѭ беꙁводьнѫ вꙑсходіща водънаа СП 106.35 отъ лца гнѣ подвіжа сѩ ꙁемлѣ. отъ лца ба їѣковлѣ. обраштьшааго камень вь еꙁера водьнаа. і акротомь въ їстоьнікꙑ водьнꙑѩ СП 113.8 повелѣ же вовода. съвꙙꙁавъше ꙁа вꙑѭ вест вьсꙙ вькѹпѣ къ ꙁерѹ С 76.9 въведъше же ѧ нагꙑ поставшꙙ посрѣдѣ еꙁера С 76.13  въꙁбѹждь вьсꙙ стрѣгѫштꙙѧ.  съвръгъ рꙁꙑ сь себе на лца хъ. въско вь еꙁеро вьпѧ  глагол҄ꙙ.  аꙁъ крьстꙗнъ смъ С 78.18 ѡ вельꙗ тана покаꙗлъ сꙙ раꙁбонкъ. водѣ обрѣст сꙙ да сꙙ крьсттъ. на крьстѣ всѣѣше. не бѣ нкакоже обраꙁа крьштеньꙗ. н стонка н еꙁера. н дъжда н творꙙштааго молтвꙑ С 483.10 ꙁеро генсаретьско МИ λίμνη Γεννησαρέτ Генисаретското [Галилейско, Тивериадско] езеро, намиращо се в северната част на Палестина, през което протича река Йордан ꙇ тъ бѣ стоѩ съ пр еꙁерѣ ћенсаретъсцѣ М Лк 5.1 З А М З А СК СП С Гр λίμνη еꙁеро Нвб езеро ОА НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ЕА ДА Срв Езеровото МИ ГХ,МИМ Езерин м ЛИ Езеров ФИ СтИл,РЛФИ