Старобългарски речник
дноѹмьнъ 
дноѹмьнъ -ꙑ прил Единомислен, който мисли по същия начин, който има същите убеждения повелѣ льствъ дрѹгааго кого крьстꙗна првест глагол҄ꙙ покор м сꙙ.  дꙿноѹменъ м бѫд. л ꙁьлѣ ѹмьреш акꙑ с С 65.11—12 прнесъше же ьстънааго кръста хрстова.  положвъше го на ꙁем. попъра  глагол҄ꙙ. отъврьгѫ сꙙ табьно крьстꙗнъскꙑ вѣрꙑ хꙿ.  дноѹменъ т бѫдѫ црѹ С 65.30 аꙁъ же вашего събора мол҄ѫ ѡ мѫенц. славьнї  ьстьн ... сповѣдꙿнц дрьꙁ. дꙿноѹмн съ агг҄елꙑ. раб га  отца ... молте бога отъ рат. отъ глада  отъ пагѹбꙑ С 67.16—17 Изч С Гр ὁμόφρων дꙿноѹменъ дноѹменъ дꙿноѹмнъ Нвб Срв един