Старобългарски речник
ꙗрьмьнь 
ꙗрьмьнь прил притеж Който се отнася до подяремника, до подяремния добитък, до впрегатното животно ръцѣте дъщер соновѣ. се цсръ тво грѧдетъ тебѣ. кротокъ  вьсѣдъ на осьлѧ. ꙇ жрѣбѧ сна ѣрьмьна М Мт 21.5 ЗI Изч М З А Гр [τοῦ] ὑποζυγίου ѣрьмьнь ѣремнь ѣремънь Нвб Срв [под]яремен