Старобългарски речник
ꙗможе 
ꙗможе нареч съюз 1. Въвежда подчинени определителни изречения към същ. за място: където еднꙑ же на десѧте ѹенкъ. ꙇдѫ въ галлеѭ. въ горѫ ѣможе повелѣ мъ съ М Мт 28.16 З А СК ꙇ по схъ же ѣв гъ  ꙇнѣхъ седмь десѧтъ. ꙇ посъла ѩ по дьвѣма прѣдъ лцемь свомь. вь вьсѣкъ градъ  мѣсто. ѣможе хотѣаше самъ т М Лк 10.1 З А 2. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за място: където, на което място рее же мъ пакꙑ с. аꙁъ дѫ  въꙁштете мене.  вь грѣсѣ вашемъ ѹмьрете. ѣможе аꙁъ дѫ. вꙑ не можете прт М Йо 8.21 З А глаахѫ же юде. еда сѧ самъ ѹбетъ. ѣко глтъ. ѣможе аꙁъ (пр)дѫ вꙑ не можете прт М Йо 8.22 З А ѧдъца еще мало съ вам есмъ. въꙁштете мене. ꙇ ѣкоже рѣхъ юдеомъ. ѣко ѣможе аꙁъ дѫ вꙑ не можете пр(т). ꙇ вамъ глѭ нꙑнѣ М Йо 13.33 З А СК гла емѹ смонъ петръ. г камо деш. отъвѣшта съ ѣможе аꙁъ дѫ не можеш нꙑнѣ по мьнѣ т. послѣдь же по мьнѣ деш М Йо 13.36 З А СК амн. амн. глѭ тебѣ. егда бѣ юнъ. поѣсаше сѧ самъ. ꙇ хождѣаше ѣможе хотѣаше. егда же състарѣеш сѧ. вьꙁдеждеш рѫцѣ твоі. ꙇ нъ тѧ поѣшетъ. ꙇ ведетъ. ѣможе не хоштеш З Йо 21.18 А СК 3. Въвежда подчинени допълнителни изречения: къде, на кое място  ѣможе аꙁъ дѫ вѣсте.  пѫть вѣсте М Йо 14.4 З А СК ꙗможе колжьдо ὅπου ἐάν, ὅπου ἄν Въвежда подчинени модални обстоятелствени изречения за място: където и да, на което и място ꙇ прстѫпь еднъ кънжънкъ рее емѹ. ѹтелю дѫ по тебѣ. ѣможе колжъдо деш М Мт 8.19 З, А, СК. Срв.Лк 9.57 М З А СК ꙇ ѣможе колжъдо въхождааше. вь вьс л въ градꙑ л въ села. на распѫтхъ полагаахѫ недѫжънꙑѩ. ꙇ молѣахѫ . да понѣ вьскрл рꙁꙑ его пркоснѫтъ сѧ М Мк 6.56 Изч М З А СК Гр οὗ ὅπου ѣможе ꙗмо же Нвб Срв ямо диал НТ