Старобългарски речник
ꙗдьца 
ꙗдьца м Лакомник, чревоугодник, ненаситник прде снъ лвскъ ѣдꙑ  пѩ. ꙇ глтъ се сь лвкъ ѣдъца  внопца. мꙑтаремъ дрѹгъ  грѣшънкомъ М Мт 11.19 З. Срв.Лк 7.34 Изч М З Гр φάγος ѣдъца ѣдьца Нвб Срв ядящ прич