Старобългарски речник
юнотьнъ 
юнотьнъ -ꙑ прил Силен; зрял [образно] (ю)нотꙿнѣ дш ест(ъ) могѫщ съдръжат свое глѭ жтье посрѣдѣ съблаꙁнъ Р IV 1.20—21 Изч Р Гр νεανικός Нвб Срв юначен, юнашки