Старобългарски речник
юность 
юность - ж 1. Младост, младини, млади години гла емѹ юноша. вьсѣ с съхранхъ отъ юност моеѩ М Мт 19.20 ЗI, А, СК. Срв. Мк 10.20 М, З;Лк 18.21 М З А СК грѣхъ юності моⷷѩ і невѣꙁества моего не помѣн СП 24.7 Срв. СЕ62а 25—26 СЕ74b 20 ї вънідѫ къ алтарю бжю. къ бѹ велѩщюмѹ юностъ моѭ їсповѣмъ сѩ тебѣ въ гѫслехъ бже бже моі СП 42.4 ѣко тꙑ есі трѣпѣніе мое гі. гь ѹпъваніе мое отъ юності моеѩ СП 70.5 бъ мо імъже наѹі мѩ. отъ юності моеѩ і донꙑнѣ въꙁвѣштѫ юдеса твоѣ СП 70.17 ншть есмь аꙁъ і въ трѹдѣхъ отъ юності моеѩ СП 87.16 сплънѣѭщаго благъім похоть твоѭ. обновтъ сѩ ѣко орълѣ юностъ твоѣ СП 102.5 мьножцеѭ брашѩ сѩ со мьноѭ отъ юності моеѩ. да реетъ нꙑнѣ їль. мьножцеѭ (брашѩ) брашѩ сѩ со мьноѭ отъ юності моеѩ. їбо не прѣмогѫ мене СП 128.1, 2 блговенъ ес бже. птѣѩ нꙑ отъ юност нашеѩ СЕ 17а 3 ꙇ женѫ юності твоеѩ. да не оставші. нъ аште [.]ъꙁненавдѣвь отъпѹстіші. ꙇ покріетъ неъстье на тѧ. глетъ гъ К 2b 15 не прѣдадте глагол҄ꙙ юност вашеѧ С 86.29 по вьса же лѣта юност своѧ. много полагааше спѣшен. рѣво же дръжат  велан прѣобдѣт С 279.17  веселе юност не двже сꙙ вь н҄емъ нколже С 544.27 2. Прен. Сила, разцвет, зрелост сї велствомъ тѣла.  юностѭ раштенꙗ.  слоѭ тъенъ вьсѣхъ свохъ. ѹн҄ьше вьс въ омъство въьтен бꙑшꙙ С 84.27 въ самомь цвѣтѣ юност ἐν αὐτῷ τῷ ἄνϑει τῆς νεότητος В разцвета на младостта, в най–хубавите години на младостта мѫж вь самомъ цвѣтѣ юност ... прѣꙁьрѣшꙙ врѣменънѫѭ жꙁнь. да прославꙙтъ ба. въ ѹдѣхъ свохъ С 97.7 Изч М З А СК СП СЕ К С Гр νεότης ἀκμή юностъ Нвб юност остар ОА НГер ЕтМл БТР РРОДД