Старобългарски речник
южьскъ 
южьскъ -ꙑ прил Южен, който идва от юг, от южна посока цсрца южьскаа въстанетъ на сѫдъ. съ мѫж рода сего  осѫдтъ ѩ. ѣко прде отъ конецъ ꙁемлѧ слꙑшат прѣмѫдрост соломонѧ.  се мьножѣе соломона съде М Лк 11.31 Изч М З Гр [τοῦ] νότου Нвб Срв южен ОА Дюв НГер ЕтМл БТР АР южав диал НГер