Старобългарски речник
ѧстъI 
ѧстъ -ꙑ прил За гора, лес — гъст, гъсто обрасъл тъгда цѣсаръ ѹалъ ... вдѣ мѣсто нѣкако. акꙑ вапѫ сѫштѫ сꙙкꙿшѫ.  тнꙑ смрьдꙙштѫ пльнѫ.  лѣсъ ꙙстъ вь н҄е С 193.14 Изч С Гр δασύς ꙙстъ Нвб чест ’гъст’ диал ОА ВА АК Дюв НГер БТР АР ДА Срв Честото буче МИ Честото храсте МИ ГХ,МИМ Чести габер МИ ЙЗах,Кюст