Старобългарски речник
ѹдьно 
ѹдьно нареч Чудно, удивително алеѯандръ глагола. то стъ ѹдно кнꙙже ꙗко ѹмрѣ пльтѭ. да не тъьѭ сдв (!) освѣттъ. нъ  въ адѣ отрѣштъ болѣꙁн ѹмьръшмꙿ С 155.17 Изч С ѹдно Нвб чудно ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА