Старобългарски речник
ѹдотворьць 
ѹдотворьць -а м Чудотворец; този, който върши чудеса мⷺца ноⷠ҇ѩ а҃ стѹю юдотворцю беꙁмеꙁдьнікѹ коꙁмъ  даміана А 125b 1—2 мⷰ҇ѣ ꙁі гргора юдотворьца евⷢ҇а ѿ҇ маⷴ҇ псⷩ҇а а҃. сего мⷰ҇ѣ СК 134.13 Срв. УIIа 6 ꙇ повръже ҃ћ съребрьнікъ. глѧ. съгрѣшіхъ. прѣдавъ кръвь неповіннѫ. ъто ті бꙑстъ іюдо. егда відѣ юдотворьца. тогда не рее съгрѣшіхъ прѣдавъ кръвь неповіннѫ К 5b 13—14 вдѣшꙙ бо беꙁаконнц  осꙙꙁашꙙ ѹдесꙑ ѹдотворца бога С 323.13 А СК У К С Гр ϑαυματουργός [ὁ] ϑαυματουργῶν юдотворьць юдотворць ѹдотворць Нвб чудотворец ОА ВА АК НГер ЕтМл БТР АР