Старобългарски речник
ѹвьство 
ѹвьство -а ср Чувство; усещане, възприятие отъвѣшта к н҄мъ блаженꙑ їѡна. вѣдѫште бѫдѣте сѫдѧ  цр. ꙗко богъ мо жде ꙁвол дѹша моꙗ. отън҄елѣже род мꙙ оць мо.  помьнѫ  вѣдѣ. нколже таковꙑѧ добрꙑ подастъ м ношт. не помьнѫ ште отънелѣже ѹмъ (!) въ ловѣцѣхъ.  ѹвѣдѣхъ ꙿто  ꙋвъство. ꙗко такова покона прѣде надъ мноѭ ношть С 265.13— 14 лѣпо бо бѣ мъ враѹ пршъдъшѹ.  ѹ н҄хъ сѫштѹ прѧт го ...  страст свохъ омꙑват сꙙ. нъ вол҄еѭ  ѹвъства  ѹмъ сво. кѹпьно ꙁьлѣ ослѣпвъше. свого цѣл҄енꙗ съвратшꙙ сꙙ.  съпаса  творьца поꙁнат не рашꙙ С 333.28 сцевъ остенъ ꙁавст. днѫ бо въглѫб ѭ въ дѹш.  вьсего ловѣка ѹꙗꙁв.  о добрѣ пешт сꙙ слѫ раꙁор.  ѹвъства. ꙗже сѫтъ натрѣбьш пѫт ѹеню. ꙁѣло лютѣ прокѹд. н раꙁѹмѣт же на подобѫ. н памꙙтѭ слѹхъ ѹтврьждаѧ. н сто глꙙдат даѧ вдмꙑхъ С 339.30 Изч С Гр αἴσϑησις ѹвъство ꙋвъство Нвб чувство ОА ВА АК Дюв НГер ЕтМл БТР АР