Старобългарски речник
рьнььскъ
рьнььскъ
-ꙑ
прил
обраꙁъ рьнььскъ
ἀρχάριος ῥασοφορῶν
Монашество
ⷩ҇ слѹженью. ѡбраꙁа рънеьсꙿка
СЕ
81а 15—16
Изч
СЕ
рънеьсꙿкъ
Нвб
Срв
чернец
м
остар
РРОДД