Старобългарски речник
рьнорꙁььскъ 
рьнорꙁььскъ -ꙑ прил Монашески, калугерски; който се отнася до монах, калугер не бо бѣ тъгда тѹ н слѣда рънорꙁъьска С 192. 5—6 сълѹ сꙙ градт манастꙑръ отъ лаврꙑ на сѣверъ. на прман тѹ новопрходꙙштхъ ꙁ мра. рънорꙁььскѫѭ стнѫ. пръво въ томъ наѹат сꙙ С 284.16 Изч С Гр τοῦ μοναχοῦ μοναχικός рънорꙁъьскъ рънорꙁььскъ Нвб Срв черноризец м