Старобългарски речник
ловѣкъ 
ловѣкъ -а м 1. Човек, представител на човешкия род вдѣвъ же сотьнкъ стоѩ прѣмо емѹ. ѣко тако вьꙁъпвъ ꙁдъше. рее въ істнѫ лкъ съ снъ бж бѣ М Мк 15.39 З каѣфа архере ... рее мъ. вꙑ не вѣсте несоже н помꙑшлѣате. ѣко ѹне естъ намъ да еднъ лвкъ ѹмьретъ ꙁа люд. а не весь ѩꙁкъ погꙑбнетъ М Йо 11.50 З А ꙇ рее къ смонѹ съ. не бо сѧ отъ селѣ лкꙑ бѫдеш ловѧ М Лк 5.10 З А вдѣвъше же народ юдшѧ сѧ  прославшѧ ба. давъшааго власть такѫ лвкомъ М Мт 9.8 З А СК ꙇ вдѣвъ вѣрѫ (хъ) рее емѹ. лве отъпѹштаѭтъ т сѧ грѣс тво М Лк 5.20 З А СК  отъвѣшта с къ немѹ глѧ. псано естъ ѣко не о хлѣбѣ едномь жвъ бѫдетъ къ. нъ о вьсѣкомь глѣ бж М Лк 4.4 мат сѡнъ реетъ лвкъ.  лвкъ род сѧ въ немъ Е 27а 7, 8 глава же о глемхъ. такъ мамъ архере. еже сѣде о деснѫѫ прѣстола.  велъства на небесехъ. стмъ слѹжтелъ () (ск)н ст(н)ънѣ. ѫже п(о)став бъ а не ловѣкъ Е 24а 18 кьї  скотъї спешї гї. ѣко ѹмъножїлъ есї мїлост своеѩ СП 35.8 поставі гі ꙁаконодавьца надь нім. да раꙁѹмѣѭтъ ѩꙁꙑці ѣко лці сѫтъ СП 9.21 хе бже нашъ. прꙁьр ... на раба твоего сего ... отвръꙁ ѹш его. дажд емѹ слꙑшат ... глꙑ ѩже ес съставлъ въ лцѣхъ СЕ 32а 12 ꙇ по срѣдѣ анћлъ і ловѣкъ. въ ѣслехъ раждаѩ сѧ. ꙇ по срѣдѣ дъвоіхъ люд. камень ѫгъленъ лежѧ. ꙇ по срѣдѣ ꙁакона ꙇ пророкъ. въ кѹпѣ пропроповѣдаемъ К 13b 30—31 ꙗко рѣшꙙ ждове хс ловѣкъ бѣѣше.  по ꙗко нѹждъноѭ съмрьтьѭ С 136.10 богъ ... послѣжде же вьсѣхъ съꙁъда ловѣка по обраꙁѹ свомѹ ...  посад ї въ ра пштꙙ С 8.26 Възрастен мъж. поꙁдѣ же бꙑвъші сѧтъ. пріде къ богатъ іменемь іосфъ. съ дръꙁнѫвъ. вьніде къ пілатѹ ꙇ просі отъ него тѣла іѵсова К 14b 6 2. Мъж, съпруг аште достотъ лкѹ пѹстт женѫ своѭ М Мт 19.3А божь ловѣкъ ὁ τοῦ ϑεοῦ δοῦλος Благочестив човек, който изпълнява Божиите повели; раб Божи обѣштавьшѹ же сꙙ мѹ. въстав  бж лкъ отъ ꙁемьѧ С 524.18 прпаде прѣд н҄мъ бжї лкъ.  облобꙑꙁаѧ ноꙁѣ мѹ. молꙗаше сꙙ не отълѫт оть н҄его С 527.10 вельꙗдъ ловѣкъ Чревоугодник, лакомник мⷧ҇о ѡ ꙁбавлень вельеѣда ка. ѡ прощень. ꙇ о прѩть обѣда слънааго. въꙁмогѫщааго СЕ 36а 10—11 ненавдѧ ловѣка μισάνϑρωπος За сатаната — човеконенавистник, човекомразец прдѣте къ мнѣ вс. то нѣкꙿто ндъ. [!] нѣ кꙿто сѧ подвжѧ. а ненавдѧ ка дьѣволъ. аще нареетꙿ сѧ съборъ какъ то мꙿноꙃ съберѫтꙿ сѧ Р II 4.32 ненавстьнкъ ловѣкомъ ὁ μισάνϑρωπος За сатаната — човекомразец, враг човешки благословьнъ грꙙдꙑ въ мꙙ господьне ... ловѣколюбьць на ненавстьнка ловѣкомъ С 329.11 ловѣкъ добра рода ἄνϑρωπος εὐγενής Човек от благороден, знатен род лкъ еднъ добра рода де на странѫ далее М Лк 19.12 З А М З А СК Б ЗП У Е СП СЕ К С Р Х БН Гр ἄνϑρωπος [ὁ] βροτός ἀνϑρωπάριον πνεῦμα Нвб чловек, человек книж остар ОА ВА Дюв НГер ЕтМл чиляк, чо̀ек диал Дюв ДА човек ОА Дюв ЕтМл БТР АР ДА Срв Чулячекът МИ ГХ,МИМ