Старобългарски речник
ловѣколюбь 
ловѣколюбь -ꙗ ср Човеколюбие, обич към хората, към човешкия род сего раді  колюбець гъ ꙁьрѧ дръꙁост ѹенѧ съмѫштааше сѧ. любовь ѣвлѣѩ ѭже імѣаше. на немь ꙇ покаꙁаѩ колюбьѣ своего ... вьсѣкѫ польꙁѫ творѣаше емѹ К 3b 32—33 ѡ веле хсово ловѣколюб. ѡ веле юдно беꙁакон ... овъ бо прода ѧ на трехъ десꙙтехъ днар С 419.25 сь же о себѣ вельмѫдрова. т побѣд лѫкавꙑ. нъ обае велкаꙗ дарѹѭштааго хса. прѣвелко лколюб. вьсѣхъ лкъ спсен пае. нежел погꙑбеню хотꙙшт. подат ѫꙁнкѹ С 522.13 СЕ К С Гр φιλανϑρωπία ловѣколюб Нвб человеколюбие остар ЕтМл човеколюбие ОА АК БТР АР