Старобългарски речник
сттел҄ь 
сттел҄ь -ꙗ м Свещеник, свещенослужител се стъ свꙙтааго дометꙗ жтіе ... с сѫтъ прѣподобьнааго трѹдьні въгодьн богѹ ...  ловѣкомъ тѣхъ рад ꙁлха любімъ стъ богомъ. ътомъ же стъ кънꙙꙁ. покланꙗмъ же сттел  доброьствꙑмъ людемъ С 219.30 господ съпас мꙙ ... тꙑ бо ... въꙁвꙑш же благословьнмъ сттелꙗ мелхседека.  жрътвам скѹшенааго прослав авраама С 232.13 мѣсꙙца марта кд страсть свꙙтааго сттелѣ  мѫенка. артема С 220.8—9 Прен.Бог. прведе сꙙ самъ ꙗко нѣкака ста самоꙁвольна жрътва къ велкѹѹмѹ сттелю С 273.3 Изч С Гр ἱερεύς Нвб Ø