Старобългарски речник
етврьтъкъ 
етврьтъкъ -а м Четвъртък блще ба амⷩ҇. ⷳ҇ еⷦ҇ е҃ неⷣ҇ вꙁнⷲ҇он А 155а 26 Срв. А28а 1 в еⷦ҇ б҃ неⷣ҇ по паⷭ҇. е҇вⷸ оⷮ оⷩ҇ глаⷡ҇ к҃ а҃ А 9b 4 в еⷦ҇ в҃ неⷣ҇ по пасⷰ҇. ев҇ⷸа оⷮ оⷩ҇ А 13b 26 в еⷦ҇ свѣⷮ҇ неⷣ҇лѧ. алеⷺ҇ глаⷭ҇ г҃ А 5а 1 еⷮ҇ ꙁ҃ неⷣ҇ еваⷢ҇ ѿ҇ (ѡⷩ҇а гⷡ҇ р҃ н҃) СК 140а 3 коⷰ҇ вꙑ ст есте. щ вь еⷮ҇ на лтꙋрьгі ѿ҇ полꙋ СК 99а 7 въ еⷮ҇ велкꙑѧ неⷣ҇ вее(...) СК 92а 2 велкꙑ [свѧтꙑ] етврьтъкъ ἡ ἁγία καὶ μεγάλη Πεντάς, ἡ ἁγία καὶ μεγάλη ε´ Четвъртъкът преди Великден, четвъртъкът от Страстната седмица; Велики четвъртък вон емше са. вѣсѧ  кь каафѣ. коⷰ҇ плака сѧ горко. щ в веⷧ҇къ етврⷦ҇ А 101c 5 въ велⷦ҇ етврⷦ҇. еваⷸ҇ ѿ маⷴ҇ глаⷡ҇ с҃ н҃ р҃. рее гь кь свомъ ѹенікомъ А 87b 6 щ в етвръⷰ велмⷰ҇ тѹ бліꙁъ прѣдъ оіма т стотъ А 87b 2 стго ꙇоана хръсостома архꙇепіскѹпа. констѧтінѣ града. ъⷮ҇ въ велікꙑ етврътокъ К 3а 25—26 їѡанна ꙁлатоѹстааго слово вь велкꙑ етврътъкꙿ С 424.15 їана архепскѹпа константнꙗ града ꙁлатоѹстааго слово въ свꙙтꙑ етврътькъ. о прѣданїюдꙑ  о пастѣ С 405.4 етврьтъкъ сѫботѣ τετρὰς σαββάτων Четвъртият ден след съботата в юдейската седмица; сряда пъсⷧмъ давъ въ етврътокъ соботѣ СП 93.1 А СК СП К С П7 Гр ἡ πέμπτη етврътокъ етврътъкꙿ етвъртъкъ етврътькъ Нвб четвъртък ОА ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА