Старобългарски речник
етворъ 
етворъ числ бр Четири тꙑ пртьꙙ подобшꙙ вѣрьнааго роба  нераꙁѹмьнааго.  господьн҄е растрошвъшааго. етворꙑ бо сѫтъ вьсꙙ. о томь раꙁль намъ съкаꙁаѭштꙙ С 370.11—12 етворо етворцеѭ τετραπλασίονα Четири пъти по четири даудъ ... въ грѣхъ бѣ въпалъ. обае въ правъдѫ бѣ обленъ ... прѣстѫпа ꙁаконъ даудъ. ꙁаконъ етворо етворцеѭ ѹрее С 360.14— 15 Изч С Гр τέσσαρες етворо Нвб четвор диал НТ ДА Срв четворица ’четирима’ ВА АК НТ Дюв НГер ЕтМл БТР АР ДА четворен прил четворно нареч ОА НГер ЕтМл БТР АР ДА