Старобългарски речник
есат 
есат -ешѫ -ешеш несв Късам, откъсвам, бера вьсѣко бо дрѣво отъ плода своего поꙁнаатъ сѧ. не отъ трънѣ бо ешѫтъ смокъв. н отъ кѫпнꙑ гроꙁда обемлѭтъ М Лк 6.44 Изч М З Гр συλλέγω Нвб Срв [от]чесна, [от]чесвам ’откъсвам стрък от растение, за да го посадя’ диал ДА