Старобългарски речник
асьнъ 
асьнъ -ꙑ прил Който се отнася към определен период от време в денонощието бетъ тѧ трсавце гь. асънаа. емⷧѭщѣ въ в҃ асъ. сего. бенемь неотъвѣтъномь СЕ 49b 14—15 Изч СЕ асънъ Нвб Срв часов