Старобългарски речник
цѧта 
цѧта -ꙑ ж В античността — дребна монета аще кꙿто алъкат не можетъ. да споетъ к҃ пⷧ҇самъ.  ѕ҃. аще л не ѹмѣетъ. да дастъ цѧтѫ. аще л не матъ цѧтꙑ. то да оⷮ҇ брашъна еже матъ. да дастъ СЕ 103b 24, 25 Изч СЕ От гот kintus Нвб Ø