Старобългарски речник
цѣльбьнъ 
цѣльбьнъ -ꙑ прил Лечебен, целебен гі схе ... н отъпѹщь н едного же прведенааго къ тебѣ. беꙁ дара цѣлебънааго. прведенааго къ тебѣ. глѹха  гѫгънва СЕ 28а 8—9 враевьст отроц ꙁмнꙑѧ ꙗꙁвꙑ цѣлꙙтъ. с тѣхъ ꙁемьѭште цѣльбьнаꙗ бꙑлꙗ. растворьше внам ꙗꙁвънꙑм врѣдъ цѣлꙙште С 430.15—16 їс ... веденъ бꙑстъ съвꙙꙁанъ рѫкама. въ преторъ платовъ рѫцѣ слѣпꙑхъ цѣльбьнѣ. хромꙑхъ враъбьнѣ.  прьст ѫꙁам сътврьжден бѣахѫ С 431.19 Образно. по ꙁаповѣдемъ бжꙗмъ жт прѣпроводвъшꙙ. вовавъше на дѹшепагѹбьнꙑѧ кѹмрꙙ. цѣльбьнѫѭ  жтю ѹспѣшьнѫѭ памꙙть оставшꙙ. пае бо поьтъше мрънꙑѧ славꙑ мььта С 542.19 СЕ С Гр ἀλεξίκακος ἰατικός цѣлебънъ Нвб целебен ОА ВА Дюв ЕтМл БТР АР