Старобългарски речник
ц 
ц I. Буквен знак. Двадесет и седмата буква от стб. азбука, назовавана ц; в глаг. , в кир. ц; в нвб. звук ц II. Числен знак. В глаг. и кир. ⱌ҃, ц҃ = 900, CM