Старобългарски речник
шѹмьнъ 
шѹмьнъ -ꙑ прил шѹмьнъ отъ вна κεκραιπαληκὼς ἐξ οἴνου Опиянен, упоен, замаян от вино ї въста ѣко съпѩі гь. і ѣко сіленъ шюменъ отъ віна СП 77.65 Изч СП шюменъ Нвб Срв шумен ОА ВА АК НТ Дюв ЕтМл БТР АР