Старобългарски речник
шаръ 
шаръ -ѧ м Художник, живописец ꙗкоже бо шаръѧ на дно дьстѣ.  обраꙁꙑ рътаѭтъ  стнѫ пшѫтъ шаромъ С 418.1 Изч С Гр ζωγράφος Нвб Срв шарец диал ЕтМл