Старобългарски речник
хрьст[ос]олюбвъ 
хрьст[ос]олюбвъ -ꙑ прил Който изповядва, който е предан на християнската религия; христолюбив сп гі рабꙑ своѩ. вѣрънꙑѩ црѧ.  холюбвааго отъ ба цра нашего. ꙇ съхран  подъ кровомь твомь мромь СЕ 5b 21 мѫж боголюбв  хръстолюбв ... вьꙁꙙшꙙ многоцѣнънꙑѧ мошт ю С 114.18 по божю нарееню постав мъ цѣсарꙗ менемъ ѳеѡдосꙗ. мѫжа вѣръна  хръстолюбва  правовѣръна С 197.2  поставьнъ бꙑстъ свꙙтꙑм отьц р сѫштѹ тѹ.  хрьстолюбвѹѹмѹ цѣсарѹ ѳеѡдосю.  ьстьнѹѹмѹ отьцѹ нашемѹ сак҄ю С 202.19—20 съконьа же сꙙ свꙙтꙑ отьць нашъ  сповѣднкъ сак҄. мѣсꙙца марта. ка. цѣсарьствѹѭштѹ хрьстолюбвѹѹмѹ црю ѳеѡдосю С 209.16—17  потомъ женѫ ѹбо пѹст вь женьскꙑ манастꙑрь. събъравъ же вьсꙙ болюбвꙑѧ люд  холюбвꙑ клросъ С 517.27 Изч СЕ С Калка от гр φιλόχριστος хръстолюбвъ Нвб христолюбив остар ОА ВА ЕтМл БТР АР